Гримоар на билките · Пача трева
Пача трева · Гримоар за оцветяване
Цена: €5
На спирката край пътя, между плочките, расте нещо, което ти се струва, сякаш е нищо, и всеки ден го тъпчеш. Тази книжка го увеличава и се оказва, че има белег, невидим от човешки ръст: при всяко възелче на стъблото стои ципесто сребристо пръстенче, като яка. Тук то се оставя непобоядисано, а стъблото около него зеленее. Цветчетата са в пазвите на листата, почти незабележими. Щом пръстенчетата излязат, нищото на спирката става растение.
Пача трева (Polygonum aviculare) — гримоарът на една билка.
Ботаническата рисунка чака да я оцветиш. До нея стои приказката ѝ, какво е означавала на баба ти и кога се бере: от юли до октомври, докато цъфти.
Същите рецепти, които има и в наръчника — тук вървят с рисунката.
Това, което издържа да го тъпчат. Нарича се още спориш и птича трева, но книжовното име е пача трева.
ЗА КАКВО СЕ Е ПОЛЗВАЛА
Тъпче се по двора и по пътеките, а е ставала за работа: запарка за гаргара при възпалено гърло и за промиване на пикочните пътища — така е записана и в европейските справочници за традиционна употреба. Бере се лесно, с цели шепи. Птиците кълват семенцата ѝ, затова другото ѝ име е птича трева.
РЕЦЕПТАТА
Две чаени лъжички суха нарязана билка на чаша вряла вода, покрито, петнайсет минути. Топло — за пиене между яденетата; изстинало — за гаргара по няколко пъти на ден. Бере се от чисто място, далеч от пътя и от двора на кучето, и се суши на сянка, разстлана тънко.
Това е народна употреба, записана както се помни — не е лекарство и не заменя лекар. При бременност, кърмене, приемане на лекарства или хронично състояние питай лекар, преди да пиеш каквото и да било.
За кого е
- Искаш ципесто сребристо пръстенче при всяко възелче — белег под лупа
- Стъпвала си я цял живот, без да я знаеш
- Готова си рисунка на нещо, което обикновено не се гледа
Разговорът с Пазителката на Билките
Юнска вечер. Обувките са оставени до вратата и по подметките има прах от пътеката.
На страницата има пълзящо стъбло, разперено на кръг, с дребни продълговати листа през равни разстояния.
В едно ъгълче цветчетата са увеличени отделно — бледозеленикави с розов ръб, колкото главичка на топлийка.
Иначе никога не би разбрала, че изобщо цъфти.
Изваден е зелен молив и един съвсем светъл за увеличеното.
— Пробвах да забелязвам растенията около блока. Защо не стана и не видях нищо освен трева?
— Защото дребното не се вижда с поглед отвисоко. Между плочките и по пътеките расте нещо, което няма размер за окото, минаващо отгоре.
За да го видиш, трябва или да клекнеш, или да го гледаш увеличено на хартия половин час.
Затова на тази страница цветчетата са увеличени в отделно ъгълче — иначе никога не би разбрала, че това растение изобщо цъфти.
След нея вече го виждаш. Същата пътека, същият прах, друго око.
— Пача трева — това е тревата между плочките, нали?
— Тя е. Polygonum aviculare, най-подминаваното растение в България — по пътеки, по дворове, между камъните на тротоара.
На рисунката е показана както расте: пълзящо стъбло, разперено на кръг, с дребни продълговати листа през равни разстояния.
Вероятно си я стъпвала днес. Тази страница е за да я видиш за пръв път.
— Незабележими цветчета. Какво изобщо се оцветява там?
— Точно незабележимостта. Цветчетата ѝ седят в пазвите на листата, по две-три, бледозеленикави с розов ръб, и са колкото главичка на топлийка.
На рисунката са увеличени в едно ъгълче, отделно — иначе никога не би разбрала, че изобщо цъфти.
Това е най-тихата страница в цялата серия. И най-изненадващата.
— Юни до септември — толкова дълъг сезон?
— Защото тя не бърза и не се съобразява. Цъфти цяло лято, малко по малко, и не ѝ пука колко пъти е прегазена.
Бере се цялата надземна част, с ножица, в сухо време, а стъблата се сушат разстлани, защото са тънки и лесно се сплъстяват.
Няма прозорец от три дни, както при други. Има цял сезон.
— Да издържаш да те тъпчат — това не е добродетел.
— Не е, и няма да ти го продам като такова.
Пача трева не търпи от кротост, а от устройство — стъблата ѝ са жилави, ниски и се възстановяват отдолу. Тя не се предлага да я стъпчеш, просто е направена така, че да оцелее, ако се случи.
Разликата е важна. Едното е примирение, другото е издръжливост, и приказката ѝ вътре е за второто.
— Ще ме научи ли да я забелязвам под краката си?
— Това ѝ е цялата задача. Час върху едно растение стига, за да не можеш повече да го подминеш.
След тази страница ще излизаш от блока и ще виждаш пача трева между плочките. Ще ти се стори странно, че досега е била невидима.
Затова слагам и обикновените в серията. Билкарството започва с гледане в краката.
— Пръстенче при възела. Как се рисува толкова дребно нещо?
— Пачата трева има един малък белег и книжката го дава УВЕЛИЧЕН на отделна страница — иначе няма как да се види.
Първо рисуваш пълзящото стъбло с един дълъг щрих и маркираш възелчетата с точка.
После, на увеличената страница, правиш едно пръстенче както трябва: ципесто, сребристо, почти прозрачно — лек слой и тънка сянка само в долния му край.
Накрая, върху същинската рисунка, слагаш по едно съвсем дребно светло петънце при всеки възел. Повече не се вижда и не е нужно.
Двайсет и пет минути. Увеличената страница е за окото, същинската — за ръката.
Нарича се още спориш и птича трева, но книжовното име е пача трева.
— Пръстенче при възела. Как се рисува толкова дребно нещо?
— Пачата трева има един малък белег и книжката го дава УВЕЛИЧЕН на отделна страница — иначе няма как да се види.
Първо рисуваш пълзящото стъбло с един дълъг щрих и маркираш възелчетата с точка.
После, на увеличената страница, правиш едно пръстенче както трябва: ципесто, сребристо, почти прозрачно — лек слой и тънка сянка само в долния му край.
Накрая, върху същинската рисунка, слагаш по едно съвсем дребно светло петънце при всеки възел. Повече не се вижда и не е нужно.
Двайсет и пет минути. Увеличената страница е за окото, същинската — за ръката.
Нарича се още спориш и птича трева, но книжовното име е пача трева.
Вероятно си я стъпвала днес. Тази страница е за да я видиш за пръв път.
— И за тревата под краката колко искаш?
— Пет златни монети.
За растението, което днес си стъпкала и утре ще разпознаваш.
Остави ги и виж увеличените цветчета в ъгъла.
— А ако не успея да го нарисувам?
Ще го ПОЗНАЕШ — това е по-важното. Белегът се помни от увеличената страница, дори рисунката да не стане.
Какво прави книжката: дава ти един ботанически белег в два размера — за гледане и за рисуване.
Какво не прави: не лекува, не е средство за бъбреци и не е справочник.
И ако имаш оплакване от бъбреците — лекар и изследване. Правилото за мястото е в наръчника.
Какво получаваш
- Ботаническа рисунка за оцветяване, A4 — в три версии: винтидж, пергамент и за пестене на мастило
- Приказката на растението
- Символиката му в народната традиция
- Кога се бере и как се суши: от юли до октомври, докато цъфти
- За какво се е ползвала в народната медицина
- Рецепта: какво, колко и колко време
Дарове
- Рисунката на пача трева в A3
- Пачата трева в три версии — цялото пълзящо стъбло, само възелът и само листата
- Картичка за отъпкания двор — двайсет минути без думи, само линията и ръката ти
- Празна страница за твоята пача трева — същият стил, твоята ръка
- Разделител за книга с пълзящо стъбло — четири на лист
- Мандала на пача трева
- Приказката за пачата трева на един лист, за четене на глас докато оцветяваш — пет минути
Освен това
- Рисунката на пача трева в A3
- Пачата трева в три версии — цялото пълзящо стъбло, само възелът и само листата
- Картичка за отъпкания двор — двайсет минути без думи, само линията и ръката ти
- Празна страница за твоята пача трева — същият стил, твоята ръка
- Разделител за книга с пълзящо стъбло — четири на лист
- Мандала на пача трева
- Приказката за пачата трева на един лист, за четене на глас докато оцветяваш — пет минути
Защо това работи
Оцветяването на повтарящ се десен е едно от малкото неща в тази област със собствено изследване.
През 2005 г. Нанси Къри и Тим Касър сравняват три групи: една оцветява мандала, друга — шахматен десен, третата рисува свободно. Тревожността спада значително повече в първите две. Тоест работи СТРУКТУРАТА, не «творчеството»; свободното рисуване не дава същото.
Причината е скромна: повтарящият се модел дава на вниманието достатъчно работа, за да не блуждае, и недостатъчно, за да го напряга. Ръката знае какво да прави, умът остава без задача — и точно тогава се отпуска.
Затова страниците са затворени форми с линии, а не бял лист. Формата е самата причина.
- Curry & Kasser (2005) — оцветяването на структуриран десен сваля тревожността повече от свободното рисуване
- Повторни изследвания върху кратки сесии оцветяване — ефектът се потвърждава
- Литературата за блуждаещото внимание — задача с умерена трудност го задържа най-добре
«Увеличеното ъгълче»
— Още мислиш? Без монети — ето страницата.
Ще ти пратя пача трева за печат, с увеличеното ъгълче, в което се виждат цветчетата ѝ — колкото главичка на топлийка.
Петнайсет минути.
После погледни между плочките пред блока.
Стъблото е разперено на кръг, листата са през равни разстояния.
В ъгълчето цветчетата са оцветени най-бледо и затова увеличението работи.
Вероятно си я стъпвала днес, на идване.
Най-тихата страница в цялата серия. И най-изненадващата.