Мандали за изобилие

Познато ли ти е

• Мислиш за липса.
• Финансови блокажи.
• Искаш позитивен фокус.

Какво е това

Мисленето за недостиг блокира притока на ресурси. Мандалите пренасочват фокуса към изобилие.

За кого е

• Жени с финансови блокажи
• Търсещи просперитет
• Позитивно мислещи жени

Разговорът с Пазителката на Изобилието

Сложи листа на масата.

Погледни кръга: златно, зелено, лилаво —

цветовете, с които се говори за пълнота.

Вътре всичко е още бяло.

Като сметка, която още не си погледнала.

Като година, която още не е започнала.

— Ти не мислиш за пари — казва Пазителката на Изобилието. —

Ти мислиш за липса. И то от много отдавна.

— Затова тази вечер не броим.

Тази вечер боядисваме.

— Защо мисълта ми винаги е за липсата?

— Защото я е упражнявала най-дълго.

Умът е като пътека в трева: върви се там, където вече е стъпкано. Ти си минавала по «няма да стигне» толкова пъти, че пътеката е станала улица.

Затова дори когато има, ти пресмяташ колко скоро няма да има. Не си алчна. Просто си изтъркала една пътека.

А нови пътеки не се правят с мислене. Правят се с ходене.

— Пробвах с визуализация на пари. Защо нищо не се промени?

— Защото визуализацията гледа нещо, което го няма, а умът ти през цялото време знае, че го няма. Така стоиш пред липсата, само че с по-хубава картинка.

Тук работата е друга и по-скромна: пълниш кръг, докато в него не остане бяло. Ръката прави пълното, окото го вижда готово, и за половин час престава да брои какво няма.

И да е честно казано: това е упражнение за внимание, не поръчка към света. Парите не идват от оцветяване. Но жена, която е спряла да брои липсата, върши сметките си по друг начин.

— И как един кръг ще промени това?

— Като ти даде къде да ходиш.

Сядаш пред мандала за изобилие. Ръката пълни един лъч, после втори. Окото няма как да следи липсата, докато следи как празното става пълно — това е буквално онова, което правиш с пръстите си.

И докато пълниш, до кръга стои изречението за този лист. Не го повтаряш насила. То просто е там, докато ръката ти работи.

Десет мандали. Десет вечери, в които си правила обратното на пресмятането.

— Каква е символиката в тези кръгове?

— Всяка от десетте е за нещо различно, и в описанието ще намериш за какво.

Има кръгове с монетни форми, които се множат от центъра навън. Има зърно и корен — защото ресурсът е нещо, което расте, не нещо, което пада от небето. Има чаша, която се пълни и прелива, и няма нищо лошо в преливането.

Златото е за стойност, зеленото за растеж, лилавото за онова, което още не се вижда.

Не е задължително да знаеш всичко това, за да проработи. Но е по-хубаво, когато знаеш какво пълниш.

— А ако блокажът ми е съвсем практичен?

— Тогава го остави практичен и пак сядай.

Няма да ти обещая, че цветният молив ще уреди нещо вместо теб. Ще ти кажа друго: жена, която е стояла половин час без свиване в стомаха, взима решенията си по-ясно от жена, която не е спирала да се страхува.

Оцветяването не плаща. То разчиства мястото, от което гледаш.

А оттам се вижда повече.

— Какво влиза в комплекта?

— Десет мандали за изобилие, готови за печат — печатай ги колкото искаш, за себе си и за жена, която има нужда.

Към всяка: описание на символиката ѝ, за да знаеш пред какво сядаш. И афирмациите — по едно изречение за кръг, с думите, които държиш, докато ръката пълни.

Не е програма. Няма дни, които изпускаш. Има десет листа, които чакат, без да се обиждат.

— Какво ще се промени след десетата?

— Фокусът. Толкова, и то е много.

Ще усетиш, че се хващаш по-рано — «няма» още не е довършено, а ти вече го виждаш като стара пътека, не като истина.

На мястото на пресмятането ще идва благодарност за онова, което вече е тук. Не защото си го решила. Защото ръката ти е свикнала да пълни.

Окото гледа онова, което ръката пълни.

— А какво искаш в замяна?

— За «Мандали за изобилие» — малка искра от твоята енергия. Пет златни монети.

Не за да платиш — а за да размениш: пресмятането за пълнене, свиването за простор.

Ще седнеш ли пред първия кръг?

— Питаш какви цветове? Златисти, зелени и лилави — те носят това усещане най-добре. Но ако имаш само три молива, започни с тях. Ръката е по-важна от палитрата.

Питаш може ли пак да печаташ? Да, без край — листовете са твои и са за неограничен печат.

Питаш става ли за подарък? Става, и е от хубавите подаръци — красив е и означава нещо.

А ако се боиш, че напразно ще дадеш искрата си — имаш четиринайсет дни. Ако нищо в теб не се раздвижи, връщам ти всичко до последната монета.

— Не ти обещавам, че утре ще е друго.

Обещавам ти половин час, в който не броиш.

Тези половин часове се събират.

И един ден се оказва, че гледаш другаде.

Пътят на преживяването

1. Първа стъпка — печаташ първия кръг и прочиташ за какво е
2. Втора стъпка — сядаш със златно, зелено и лилаво, без план и без бързане
3. Трета стъпка — пълниш от центъра навън, докато изречението на този лист стои до теб
4. Четвърта стъпка — оставяш готовата мандала на видно място за един ден
5. Пета стъпка — минаваш през десетте в свой ритъм и гледаш накъде е тръгнал погледът ти

Какво получаваш

• 10 мандали за изобилие
• Символика
• Афирмации
• PDF формат

Дарове

• Лист «Какво вече е тук» — Кратка страница за онова, което имаш и не броиш. Пълненето започва от него, не от желанията.
• Карта-напомняне с изречението за деня — Малка карта за портмонето. Отваряш го за пари и попадаш на думи вместо на стягане.
• Дневник-страница «Пътеката, по която не искам да ходя» — Записваш собствените си думи за липса — черно на бяло те губят силата си да минават за истина.
• Мини наръчник «Половин час без броене» — Как се сяда пред кръг: светлина, ред на цветовете, кога да спреш. Малките неща, които правят практиката практика.

Освен това

• Лист «Какво вече е тук»
• Карта-напомняне с изречението за деня — малка карта за портмонето. Отваряш го за пари и попадаш на думи вместо на стягане
• Дневник-страница «Пътеката, по която не искам да ходя»
• Мини наръчник «Половин час без броене»

Защо това работи

Оцветяването на повтарящ се десен е едно от малкото неща в тази област със собствено изследване.

През 2005 г. Нанси Къри и Тим Касър сравняват три групи: една оцветява мандала, друга — шахматен десен, третата рисува свободно. Тревожността спада значително повече в първите две. Тоест работи СТРУКТУРАТА, не «творчеството»; свободното рисуване не дава същото.

Причината е скромна: повтарящият се модел дава на вниманието достатъчно работа, за да не блуждае, и недостатъчно, за да го напряга. Ръката знае какво да прави, умът остава без задача — и точно тогава се отпуска.

Затова страниците са затворени форми с линии, а не бял лист. Формата е самата причина.

• Curry & Kasser (2005) — оцветяването на структуриран десен сваля тревожността повече от свободното рисуване
• Повторни изследвания върху кратки сесии оцветяване — ефектът се потвърждава
• Литературата за блуждаещото внимание — задача с умерена трудност го задържа най-добре

«Единият кръг до край»

— Още се двоумиш? Разбирам.

Затова ти давам да опиташ — без монети.

Ще ти пратя един кръг с условие: няма да оставиш нито едно бяло място в него.

Звучи дребно. Опитай и виж колко път има до ръба.

Въпроси

• Какви цветове? — Златисти, зелени и лилави — цветовете на изобилието.
• Мога ли да ги разпечатам многократно? — Да — PDF формат за неограничен печат.
• Подходящо ли е за подарък? — Абсолютно! Красив и смислен подарък.
• Има ли гаранция? — Да — четиринайсет дни право на отказ, докато материалите не са свалени.